Почина голяма красавица от миналото на България! Поклон!
Казанлък се прости с Радка Добрева, първата публично избрана Царица Роза, която оставя трайна диря в историята на града.
Изборът ѝ за носителка на короната през 1968 година слага началото на традицията, която през днешния ден е знак на Казанлък и българската просвета.
Добрева остава в паметта на генерации като лице на един нов празник и като участник в одобряването на фестивала, който към този момент надвишава локалните граници и носи интернационално самопризнание.
Община Казанлък изрази съболезнования към фамилията ѝ и признателност за приноса ѝ. В формалното изказване се показва, че Радка Добрева ще остане вечно в историята като първата и незабравима Царица Роза.
За казанлъчани и всички, свързани с празника на розата, тя остава освен знак от предишното, а фигура с трайно наличие в духа на града.
Поклон пред светлата й памет!
Ето какво написаха от община Казанлък във връзка кончината на казанлъшката хубавица:
SafeNews разгласява текста без редакторска интервенция:
ПОСЛЕДНО СБОГОМ! С огорчение научаваме, че е завършил земният път на Радка Добрева- първата публично определена Царица Роза. Радка Добрева е определена за Царица Роза през 1968 година и остава вечно в историята на състезанието, като първата публична Царица на Казанлък. Община Казанлък изрича откровени съболезнования на околните и показва признателност за достолепието и изяществото, с което Радка Добрева бе и вечно ще остане нашата първа и незабравима Царица Роза. Поклон пред светлата й памет!
Историята на Радка Добрева
През 1968 година за първи път избрали Царица Роза, на която връчили и корона. Радка Добрева била пратена с комсомолско предписание да изиграе ролята на Царицата на общоградското празненство.
Тогава тя била на 24 години, омъжена, с две деца. В тези години майчинството било единствено 6 месеца и тя работела във фабриката за конци “България ”.
Един ден в цеха влезнала многочислена група от добре облечени хора. “Мислехме, че е някоя делегация, тогава в цеховете влизаха единствено делегации. Въртим се и гледаме какви ли са. Водеше ги Станчо Коев, кметът. По едно време ме извикаха, качиха ме на един подиум и почнаха да ме снимат с фотоапарат. Стана ми извънредно неприятно, даже се уплаших, тъй като тогава на центъра лепяха фотоси на крадците и аз си помислих, че са ме объркали с някого ”, споделя дамата.
На другия ден в цеха пристигнали бай Георги Емануилов, именит художник и анархист в града на розите, и още една художничка – Мата. Те обяснили на Радка, че комисия обикаляла по фабриките да търси млада и хубава жена, която да извърши ролята на Царица на розата по време на идния празник. Радка отказала, тъй като била срамежлива, само че бай Георги отсякъл, че това е комсомолско предписание и тя нямало къде да мърда.
Като съзнателна млада дама, пред която стои сериозната задача да излезе на сцената, Радка отишла по лична самодейност и подстригала късо луксозната си коса, сякаш да е по-хубава.
На другия ден художниците едвам не получили инфаркт. Как можа, питали я, да развалиш тъкмо косата си? Ами в случай че не ставам – да си вървя, споделила Радка. Никъде няма да вървиш, отивай да се обличаш, бил отговорът.
“Тогава шествието беше към 18 ч, по хладното, а денят беше 6 юни, помня го, тъй като имам рожден ден на 9-и, споделя първата Царица Роза.
Царската ѝ рокля не била никаква рокля, а единствено воали, закарфичени отвред. Без всевъзможни подготовки я качили за шествието в града на “каляска ” – един мотокар, маскиран с картони. Теглели го момчета в туники, които дърпали въжета, оплетени с рози. Радка се чувствала по едно и също време смутена и горда. Това било, след това ги изпратили по къщите.
Радка Добрева с наслада гледа младите девойки. Не им завижда, или може би мъничко, тъй като получават дарове, награждават ги с екскурзии в чужбина, а нея и другите участници в първия празник не ги почерпили дори една лимонада.
После идват състезанията измежду казанлъшките абитуриентки за Царица Роза с същинско жури и аудитория.
През годините ръководители на това жури са били артисти като Любомир Кабакчиев и Стефан Данаилов, оперетният артист Видин Даскалов, кардиологът проф. доктор Генчо Начев, именитата треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева.
Победителките бяха опредени от дипломати от посолствата на Алжир, Франция и Русия у нас. Председател на журито беше посланикът на Япония у нас Нарахира Хироши. Всички участници в признаха, че да журират състезанието, се оказала сложна задача за тях.
С тазгодишния избор цариците са към този момент 53. Хронистите на състезанието прецизират, че най-често са го печелили девойки с името Мария – през 1972, 1978, 1979, 1991 и 2020 година. Колкото и да е необичайно, измежду цариците на розата няма нито една с рожденото име Роза.
